Звезден пушек

Онази нощ звездите бяха истински ярки.
Никога не ги бях виждала такива. Малки наблюдателни немигащи очички, които ме наблюдават втренчено. Просто лежах там и се реех из тях на лодката на въображението си, опитвайки се да сваля луната само за себе си. Гледаха ме право в очите. Защо мен? Избрана ли бях? Изсмях се и глухия звук, който излезе от устата ми ме потресе. Нима вече и забравях как да се смея? Да пиша? Да гледам? Да живея?
Не, не, не, не, не. Това не бях аз. Онова аз, което не беше като всички останали - ама аз толкова си го обичах! И нямаше да го дам за нищо на света. На никого.
Пренощуването на покрива на жилищен блок се оказа доста ... вдъхновяваща идея. Нали ги знаете хората като мен. Самообявилите се "творци", които не са чак толкова творци, отколкото мечтатели, мислители, звездобройци и хора, гонещи собствените си звездни силуети. Искаше ми се да завали ... но откъде такъв късмет? Беше тежка, задушна, градска нощ. Без ни най-малък помен за дъжд.
Замириса ми на пушек отнякъде. Обърнах се и видях как от един комин излизат малки черни облачета, които като пухчета се разнасяха из въздоха преди да се разпаднат на съставните си части. Колко комично. И колко живописно. Този мирис ми напомни за миналата година, за онази незабравима вечер на плажа, за запалените огньове, накацали като малки свещи върху пясъка. И с хора ... хора най-различни. С истории, със забравени обувки, имена и дрехи. На една-две бутилки и все пак спокойни. Не, свободни беше думата, която търсех. Да. Свобода. Исках си моята обратно, моят смес от дим и море. На мен, на скиталеца, на стопаджията, на писателката, на мечтателката, на всяка една от мен й липсваше това. И ужасно много си го искаше.
Отново се загледах нагоре. И какво имах сега? Кълба безполезен звезден пушек! Но по някакъв странен начин , той ме даряваше с нови сили, събуждаше ме, отваряше очите ми за живота, небето, любовта, болката, изкуството, всичко, от което имах нужда, за да бъда себе си.
Всички искаме това, което нямаме.

-.-

Това така и не го завърших, защото писателския блокаж ме нападна като гладно куче кокал.